10.06.2009 г., 15:24

"Приятелство" на кантар

627 0 2

Мислех, че имам много

приятели. Дали е така?

Защо сред всички тези хора

се чувствам толкова сама?

 

Уж с един тайна споделям.

Изведнъж разбрал целият квартал.

Разбрах, трябва да претеглям

секретността на всеки на кантар.

 

Уви, везните се накланят

към “не мож се довери”.

И дори не се изправят,

а стоят си там, уви.

 

Приятели - познати много.

Ала не можеш с тях да споделиш.

Те всички носят свойто лого:

“Внимавай, с мене ще сгрешиш.”

 

И лутам се. Дали ще срещна

този, истински другар,

с когото тайните си да споделям,

без да се нуждая от кантар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това, което казваш, е пълната истина и е напълно нормално да имаш много познати, но малко приятели а ако още чакаш Приятелят да се появи - не се отчайвай, непременно ще се случи
  • За съжаление стихотворението ти отразява самата истина Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...