10 июн. 2009 г., 15:24

"Приятелство" на кантар

630 0 2

Мислех, че имам много

приятели. Дали е така?

Защо сред всички тези хора

се чувствам толкова сама?

 

Уж с един тайна споделям.

Изведнъж разбрал целият квартал.

Разбрах, трябва да претеглям

секретността на всеки на кантар.

 

Уви, везните се накланят

към “не мож се довери”.

И дори не се изправят,

а стоят си там, уви.

 

Приятели - познати много.

Ала не можеш с тях да споделиш.

Те всички носят свойто лого:

“Внимавай, с мене ще сгрешиш.”

 

И лутам се. Дали ще срещна

този, истински другар,

с когото тайните си да споделям,

без да се нуждая от кантар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това, което казваш, е пълната истина и е напълно нормално да имаш много познати, но малко приятели а ако още чакаш Приятелят да се появи - не се отчайвай, непременно ще се случи
  • За съжаление стихотворението ти отразява самата истина Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....