Jun 10, 2009, 3:24 PM

"Приятелство" на кантар

  Poetry
629 0 2

Мислех, че имам много

приятели. Дали е така?

Защо сред всички тези хора

се чувствам толкова сама?

 

Уж с един тайна споделям.

Изведнъж разбрал целият квартал.

Разбрах, трябва да претеглям

секретността на всеки на кантар.

 

Уви, везните се накланят

към “не мож се довери”.

И дори не се изправят,

а стоят си там, уви.

 

Приятели - познати много.

Ала не можеш с тях да споделиш.

Те всички носят свойто лого:

“Внимавай, с мене ще сгрешиш.”

 

И лутам се. Дали ще срещна

този, истински другар,

с когото тайните си да споделям,

без да се нуждая от кантар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • това, което казваш, е пълната истина и е напълно нормално да имаш много познати, но малко приятели а ако още чакаш Приятелят да се появи - не се отчайвай, непременно ще се случи
  • За съжаление стихотворението ти отразява самата истина Браво!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...