7 ago 2008, 11:08

Приятелството на поет

  Poesía » Otra
768 0 7
Посвещава се на човека, който ме научи да отстоявам себе си и да се боря с живота!!!

 


06.08.2008

 

 

Посветих ти думите си, себе си дори.

И болките безбройни споделих ти,

но от старите ми рани още ме боли -

ръка подай, ела и утеши ме.


 

Разгърнах си душата, цялата пред теб

и пътища безброй към теб избродих,

сърцето волно и безгрижно, на поет,

в приятелството наше аз положих.


 

Обичам те приятелски и безгранично!

Дори да трябва всичко свое да продам,

ръка в беда подавам ти и се заричам,

че в дните трудни няма аз да те предам.


 

До днес приятели безброй аз имах,

но никой не ми бе по-скъп от теб!

На тебе подарявам този символ –

приятелството вярно имаш, на поет!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...