7 ago 2008, 11:08

Приятелството на поет

  Poesía » Otra
766 0 7
Посвещава се на човека, който ме научи да отстоявам себе си и да се боря с живота!!!

 


06.08.2008

 

 

Посветих ти думите си, себе си дори.

И болките безбройни споделих ти,

но от старите ми рани още ме боли -

ръка подай, ела и утеши ме.


 

Разгърнах си душата, цялата пред теб

и пътища безброй към теб избродих,

сърцето волно и безгрижно, на поет,

в приятелството наше аз положих.


 

Обичам те приятелски и безгранично!

Дори да трябва всичко свое да продам,

ръка в беда подавам ти и се заричам,

че в дните трудни няма аз да те предам.


 

До днес приятели безброй аз имах,

но никой не ми бе по-скъп от теб!

На тебе подарявам този символ –

приятелството вярно имаш, на поет!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Erato Eratova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...