7.08.2008 г., 11:08

Приятелството на поет

761 0 7
Посвещава се на човека, който ме научи да отстоявам себе си и да се боря с живота!!!

 


06.08.2008

 

 

Посветих ти думите си, себе си дори.

И болките безбройни споделих ти,

но от старите ми рани още ме боли -

ръка подай, ела и утеши ме.


 

Разгърнах си душата, цялата пред теб

и пътища безброй към теб избродих,

сърцето волно и безгрижно, на поет,

в приятелството наше аз положих.


 

Обичам те приятелски и безгранично!

Дори да трябва всичко свое да продам,

ръка в беда подавам ти и се заричам,

че в дните трудни няма аз да те предам.


 

До днес приятели безброй аз имах,

но никой не ми бе по-скъп от теб!

На тебе подарявам този символ –

приятелството вярно имаш, на поет!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...