Aug 7, 2008, 11:08 AM

Приятелството на поет

  Poetry » Other
764 0 7
Посвещава се на човека, който ме научи да отстоявам себе си и да се боря с живота!!!

 


06.08.2008

 

 

Посветих ти думите си, себе си дори.

И болките безбройни споделих ти,

но от старите ми рани още ме боли -

ръка подай, ела и утеши ме.


 

Разгърнах си душата, цялата пред теб

и пътища безброй към теб избродих,

сърцето волно и безгрижно, на поет,

в приятелството наше аз положих.


 

Обичам те приятелски и безгранично!

Дори да трябва всичко свое да продам,

ръка в беда подавам ти и се заричам,

че в дните трудни няма аз да те предам.


 

До днес приятели безброй аз имах,

но никой не ми бе по-скъп от теб!

На тебе подарявам този символ –

приятелството вярно имаш, на поет!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...