Rammira (Рамира)
2

15 sept 2005, 17:06

Приятелю...

Poesía

1.2K 0 2

Приятелю...

обичал ли си някога така –

от болката гърдите да изгарят

и самотата да обсебва всеки миг...

и думичка една душата ти руши

и думичка една

света около тебе пак гради...

Приятелю...

обичал ли си някога така – като насън...

не искаш да се будиш,

не искаш утрото да идва...

защото образа е от мечта създаден –

прекрасен, скъп, но...нереален...

Приятелю...

отивам си...прости...подай ръка

ти просто нищо не разбра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

a3`4oBekbT (Човече)

Ммм До0бре казано-кратко и доста точно

2005-09-22T20:31:52+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Обичала съм, приятелко, и знам какво е да обичаш точно по този начин - наистина ме докосна твоя стих!

2005-09-15T18:36:05+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0