15 sept 2005, 17:06

Приятелю...

  Poesía
1.2K 0 2

Приятелю...

обичал ли си някога така –

от болката гърдите да изгарят

и самотата да обсебва всеки миг...

и думичка една душата ти руши

и думичка една

света около тебе пак гради...

Приятелю...

обичал ли си някога така – като насън...

не искаш да се будиш,

не искаш утрото да идва...

защото образа е от мечта създаден –

прекрасен, скъп, но...нереален...                    

 

Приятелю...

отивам си...прости...подай ръка

ти просто нищо не разбра...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рамира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ммм До0бре казано-кратко и доста точно
  • Обичала съм, приятелко, и знам какво е да обичаш точно по този начин - наистина ме докосна твоя стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...