Sep 15, 2005, 5:06 PM

Приятелю...

  Poetry
1.2K 0 2

Приятелю...

обичал ли си някога така –

от болката гърдите да изгарят

и самотата да обсебва всеки миг...

и думичка една душата ти руши

и думичка една

света около тебе пак гради...

Приятелю...

обичал ли си някога така – като насън...

не искаш да се будиш,

не искаш утрото да идва...

защото образа е от мечта създаден –

прекрасен, скъп, но...нереален...                    

 

Приятелю...

отивам си...прости...подай ръка

ти просто нищо не разбра...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рамира All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм До0бре казано-кратко и доста точно
  • Обичала съм, приятелко, и знам какво е да обичаш точно по този начин - наистина ме докосна твоя стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...