13 ene 2012, 12:27

Приют за любов

  Poesía
1.2K 1 16
Нямам време! Събирам любов.
Изоставена, гладна, ранена.
Сгряла много сърца в тоз живот
и изхвърлена днес на студено.
Тя е там, в някой краен квартал -
прелъстена, кървяща и жалка.
Някой в нейно лице бе познал
своя дом и детето си малко.
Ще я взема на гръб до дома,
ще превържа дълбоките рани.
Ще ù дам и подслон, и храна.
Сам приемен баща ще ù стана.
А пък стъпи ли пак на крака -
благодарна, щастлива, спасена,
ще остане тя чак до смъртта
като куче – най-предано – с мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Уау!
  • е,е,супер...!
  • Събирай, събирай .... търси я, открий я ..... да, точно тази, дето ще остане най-предано с тебе - до края !!!
  • Вълнуваш!
  • Аз нямам време! Аз съжалявам, че нямам време в този океан от "думи", да пресявам истинското и стойностното Но когато попадна на теб, се спирам и чета. Рядко коментирам, само ако нещо ме хване за сърцето

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....