Приют за любов
Нямам време! Събирам любов.
Изоставена, гладна, ранена.
Сгряла много сърца в тоз живот
и изхвърлена днес на студено.
Тя е там, в някой краен квартал -
прелъстена, кървяща и жалка.
Някой в нейно лице бе познал
своя дом и детето си малко.
Ще я взема на гръб до дома,
ще превържа дълбоките рани.
Ще ù дам и подслон, и храна.
Сам приемен баща ще ù стана.
А пък стъпи ли пак на крака -
благодарна, щастлива, спасена,
ще остане тя чак до смъртта
като куче – най-предано – с мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
Но когато попадна на теб, се спирам и чета. Рядко коментирам, само ако нещо ме хване за сърцето