20 may 2020, 9:31  

Приютяване на болка

1.4K 7 18

ПРИЮТЯВАНЕ НА БОЛКА

 

Пиша от ръба на синевата.

Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.

Вярвам, че сте още мои братя

и се моля в светлия ви храм.

 

В думички, изречени със обич,

в погледи, препълнени с копнеж,

за да сме щастливи, Бог е сложил

пухче от глухарче – за летеж.

 

И дъга – със многолика нежност,

блудница сълзата – след дъжда.

Три бодилчета на таралежи –

залеза раздрали при вражда.

 

Често съм се питала къде е

разумът в избегнатия грях?

Мога и без бури да живея –

но пропускам прòсвета след тях.

 

Искам ли да полетя високо –

ще надмогна всяка суета.

Ако си дошъл при мен за болка,

извини ме – но ще я спестя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...