20.05.2020 г., 9:31  

Приютяване на болка

1.4K 7 18

ПРИЮТЯВАНЕ НА БОЛКА

 

Пиша от ръба на синевата.

Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.

Вярвам, че сте още мои братя

и се моля в светлия ви храм.

 

В думички, изречени със обич,

в погледи, препълнени с копнеж,

за да сме щастливи, Бог е сложил

пухче от глухарче – за летеж.

 

И дъга – със многолика нежност,

блудница сълзата – след дъжда.

Три бодилчета на таралежи –

залеза раздрали при вражда.

 

Често съм се питала къде е

разумът в избегнатия грях?

Мога и без бури да живея –

но пропускам прòсвета след тях.

 

Искам ли да полетя високо –

ще надмогна всяка суета.

Ако си дошъл при мен за болка,

извини ме – но ще я спестя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...