20.05.2020 г., 9:31  

Приютяване на болка

1.4K 7 18

ПРИЮТЯВАНЕ НА БОЛКА

 

Пиша от ръба на синевата.

Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.

Вярвам, че сте още мои братя

и се моля в светлия ви храм.

 

В думички, изречени със обич,

в погледи, препълнени с копнеж,

за да сме щастливи, Бог е сложил

пухче от глухарче – за летеж.

 

И дъга – със многолика нежност,

блудница сълзата – след дъжда.

Три бодилчета на таралежи –

залеза раздрали при вражда.

 

Често съм се питала къде е

разумът в избегнатия грях?

Мога и без бури да живея –

но пропускам прòсвета след тях.

 

Искам ли да полетя високо –

ще надмогна всяка суета.

Ако си дошъл при мен за болка,

извини ме – но ще я спестя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...