20 мая 2020 г., 09:31  

Приютяване на болка

1.4K 7 18

ПРИЮТЯВАНЕ НА БОЛКА

 

Пиша от ръба на синевата.

Дявол ли съм, Ангел ли? – не знам.

Вярвам, че сте още мои братя

и се моля в светлия ви храм.

 

В думички, изречени със обич,

в погледи, препълнени с копнеж,

за да сме щастливи, Бог е сложил

пухче от глухарче – за летеж.

 

И дъга – със многолика нежност,

блудница сълзата – след дъжда.

Три бодилчета на таралежи –

залеза раздрали при вражда.

 

Често съм се питала къде е

разумът в избегнатия грях?

Мога и без бури да живея –

но пропускам прòсвета след тях.

 

Искам ли да полетя високо –

ще надмогна всяка суета.

Ако си дошъл при мен за болка,

извини ме – но ще я спестя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...