Приземяване
Светла диря обточи надлъж
прояснилата се синева,
приземих в сетивата на мъж
безпризорната си тегота.
Комплименти шептя не веднъж,
разгоря от искра любовта,
повели - нежността ми задръж,
циркулира симптомно в кръвта.
Закодирах в молитва за дъжд
еталоните на младостта.
Прошумя неразцъфнала ръж,
по небето пролази дъга.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados