Приземяване

8 февр. 2020 г., 23:58

Поэзия

465 3 2

Светла диря обточи надлъж
прояснилата се синева,
приземих в сетивата на мъж
безпризорната си тегота.
Комплименти шептя не веднъж,
разгоря от искра любовта,
повели - нежността ми задръж,
циркулира симптомно в кръвта.
Закодирах в молитва за дъжд
еталоните на младостта.
Прошумя неразцъфнала ръж,
по небето пролази дъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приземяване

Искате да прочетете повече?

Предложения