2 ene 2014, 21:23

Приземяването

  Poesía
695 0 2

Като изстреляна от лък стрела съм.

И отново целта си избирам.

Демонстрирам умения, и класата си.

И напред летя, и не спирам.

 

Да се лети - изглежда толкова лесно.

Ала лесно ли ù е на стрелата?

Най-обикновен съм - и неизвестен.

Но ще прелетя през тъмата.

 

Изглеждаме крехки - и уязвими.

Ала имаме девет живота.

Вие не питайте за моето име...

Аз за вас съм просто пилотът.

 

Бушува буря, и небето е сиво.

Всичко е истина - без ерзаци.

Светва лампата "остатък от гориво".

Но докосвам бетона - и кацам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-малкото, щях да се пробвам.
    Поне като съм изпаднал в такава ситуация - да направя всичко възможно да се измъкна!
  • Сигурен съм, че и без гориво щеше да долетиш /"имаме девет живота.../, нали,приятелю!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...