stivi797 (Стефан Янев)
77 196
Jan 2, 2014, 9:23 PM

Приземяването 

  Poetry
494 0 2

Като изстреляна от лък стрела съм.

И отново целта си избирам.

Демонстрирам умения, и класата си.

И напред летя, и не спирам.

 

Да се лети - изглежда толкова лесно.

Ала лесно ли ù е на стрелата?

Най-обикновен съм - и неизвестен.

Но ще прелетя през тъмата.

 

Изглеждаме крехки - и уязвими.

Ала имаме девет живота.

Вие не питайте за моето име...

Аз за вас съм просто пилотът.

 

Бушува буря, и небето е сиво.

Всичко е истина - без ерзаци.

Светва лампата "остатък от гориво".

Но докосвам бетона - и кацам.

© Стефан Янев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Най-малкото, щях да се пробвам.
    Поне като съм изпаднал в такава ситуация - да направя всичко възможно да се измъкна!
  • Сигурен съм, че и без гориво щеше да долетиш /"имаме девет живота.../, нали,приятелю!
Random works
: ??:??