Приземяването

stivi797 (Стефан Янев)
77 196

2 янв. 2014 г., 21:23

Поэзия

480 0 2

Като изстреляна от лък стрела съм.

И отново целта си избирам.

Демонстрирам умения, и класата си.

И напред летя, и не спирам.

Да се лети - изглежда толкова лесно.

Ала лесно ли ù е на стрелата?

Най-обикновен съм - и неизвестен.

Но ще прелетя през тъмата.

Изглеждаме крехки - и уязвими.

Ала имаме девет живота.

Вие не питайте за моето име...

Аз за вас съм просто пилотът.

Бушува буря, и небето е сиво.

Всичко е истина - без ерзаци.

Светва лампата "остатък от гориво".

Но докосвам бетона - и кацам.

stivi797 (Стефан Янев)

2014-01-03T14:08:05+02:00

Най-малкото, щях да се пробвам.
Поне като съм изпаднал в такава ситуация - да направя всичко възможно да се измъкна!
valqka (Валентин Василев)

2014-01-03T11:35:08+02:00

Сигурен съм, че и без гориво щеше да долетиш /"имаме девет живота.../, нали,приятелю!