Приземяването
Като изстреляна от лък стрела съм.
И отново целта си избирам.
Демонстрирам умения, и класата си.
И напред летя, и не спирам.
Да се лети - изглежда толкова лесно.
Ала лесно ли ù е на стрелата?
Най-обикновен съм - и неизвестен.
Но ще прелетя през тъмата.
Изглеждаме крехки - и уязвими.
Ала имаме девет живота.
Вие не питайте за моето име...
Аз за вас съм просто пилотът.
Бушува буря, и небето е сиво.
Всичко е истина - без ерзаци.
Светва лампата "остатък от гориво".
Но докосвам бетона - и кацам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
