27 nov 2010, 0:24

Призив

1.6K 0 0

 

Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо

И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено

И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла

Мигове на тлееща надежда носят само празнота

Без теб отново чувствам се сама

Утеха нямам само вечна пустота

По черни пътища вървя

ала с наведена глава

Имах всичко а исках друго

Захвърлях чупих и руших…

Накрая остана само жлъч и грозота

А любовта ти всеотдайна не успях да съхраня

Сега презряна съм – сама

И нямаше толкова да боли ако не виждах сълзите в очите ти

Преди блестяха а сега превърнати са пепел

О проклета нека съм во века какво ти причиних...

И ако има Господ нека изгоря сама да стана пепел

За да не мога вече да те нараня

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...