Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама
Утеха нямам само вечна пустота
По черни пътища вървя
ала с наведена глава
Имах всичко а исках друго
Захвърлях чупих и руших…
Накрая остана само жлъч и грозота
А любовта ти всеотдайна не успях да съхраня
Сега презряна съм – сама
И нямаше толкова да боли ако не виждах сълзите в очите ти
Преди блестяха а сега превърнати са пепел
О проклета нека съм во века какво ти причиних...
И ако има Господ нека изгоря сама да стана пепел
За да не мога вече да те нараня
© Христина Все права защищены