Призив
Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама
Утеха нямам само вечна пустота
По черни пътища вървя
ала с наведена глава
Имах всичко а исках друго
Захвърлях чупих и руших…
Накрая остана само жлъч и грозота
А любовта ти всеотдайна не успях да съхраня
Сега презряна съм – сама
И нямаше толкова да боли ако не виждах сълзите в очите ти
Преди блестяха а сега превърнати са пепел
О проклета нека съм во века какво ти причиних...
И ако има Господ нека изгоря сама да стана пепел
За да не мога вече да те нараня
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
