Призив

Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо

И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено

И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла

Мигове на тлееща надежда носят само празнота

Без теб отново чувствам се сама

Утеха нямам само вечна пустота

По черни пътища вървя

ала с наведена глава

Имах всичко а исках друго

Захвърлях чупих и руших…

Накрая остана само жлъч и грозота

А любовта ти всеотдайна не успях да съхраня

Сега презряна съм – сама

И нямаше толкова да боли ако не виждах сълзите в очите ти

Преди блестяха а сега превърнати са пепел

О проклета нека съм во века какво ти причиних...

И ако има Господ нека изгоря сама да стана пепел

За да не мога вече да те нараня