3 nov 2011, 14:05

Признание

  Poesía
1.8K 0 31

Аз в сърцето си злоба не нося,

просто имам уста и език.

Неудобни са мойте въпроси

и отвръщат ми често със вик.

 

Не веднъж съм охулван и плют.

Не веднъж ли ме сочеха с пръст.

За комфорт ме наричаха "луд",

с неприкрита охота за мъст.

 

Ала капа не килнах - палячо.

И си нося ланските дрехи.

И вината излагам прозрачно,

за всичките ви неуспехи.

 

Виновен съм. На всички ви привет.

Разчупвам своята черупка.

Виновен съм, нарекли ме поет

...и за озоновата дупка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...