Признание
Аз в сърцето си злоба не нося,
просто имам уста и език.
Неудобни са мойте въпроси
и отвръщат ми често със вик.
Не веднъж съм охулван и плют.
Не веднъж ли ме сочеха с пръст.
За комфорт ме наричаха "луд",
с неприкрита охота за мъст.
Ала капа не килнах - палячо.
И си нося ланските дрехи.
И вината излагам прозрачно,
за всичките ви неуспехи.
Виновен съм. На всички ви привет.
Разчупвам своята черупка.
Виновен съм, нарекли ме поет
...и за озоновата дупка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
