3 нояб. 2011 г., 14:05

Признание

1.8K 0 31

Аз в сърцето си злоба не нося,

просто имам уста и език.

Неудобни са мойте въпроси

и отвръщат ми често със вик.

 

Не веднъж съм охулван и плют.

Не веднъж ли ме сочеха с пръст.

За комфорт ме наричаха "луд",

с неприкрита охота за мъст.

 

Ала капа не килнах - палячо.

И си нося ланските дрехи.

И вината излагам прозрачно,

за всичките ви неуспехи.

 

Виновен съм. На всички ви привет.

Разчупвам своята черупка.

Виновен съм, нарекли ме поет

...и за озоновата дупка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...