Признание
Аз в сърцето си злоба не нося,
просто имам уста и език.
Неудобни са мойте въпроси
и отвръщат ми често със вик.
Не веднъж съм охулван и плют.
Не веднъж ли ме сочеха с пръст.
За комфорт ме наричаха "луд",
с неприкрита охота за мъст.
Ала капа не килнах - палячо.
И си нося ланските дрехи.
И вината излагам прозрачно,
за всичките ви неуспехи.
Виновен съм. На всички ви привет.
Разчупвам своята черупка.
Виновен съм, нарекли ме поет
...и за озоновата дупка...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
