22 ene 2011, 11:46

Признание

1.2K 0 12
Нито издатели - кастрати,
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!

Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!

Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!

И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!

Забравях за тебе,
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.

И се връщах при тебе,
както си спомняме майката -
когато ни заболи.

Едно не мога да зная само:

Ти - която си толкова щедра!
Ти - която толкова много ми даде!
Ти, която толкова пъти ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези, в които си влюбена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на вас за прочита и отзивите, Христо, Илко,Рудин и Джейн Еър!
    Това стихотворение е написано през 1982 година - когато предложих във Военно издателство поемата си "Командир", но ми я върнаха с рецензия, че е толкова бездарна, че авторът няма право и да чете поезия, а камо ли да пише.Днес мнението на критиците и издателите нищо не значи, но някога те затваряха пътя пред поетите. Затова така ядно съм ги нарекъл "евнуси" и "кастрати". Стихотворението е написано и е вярно за Поезията, но то може да се разглежда и като обикновено любовно стихотворение. Случва се да ни обичат хора, които не са влюбени в нас; и не можем да си представим какви биха били те към този, в когото са и влюбени!
  • Ех, Ангар...харесах и аз!
  • Любовта към поезията е едно истинско, красиво и всеотдайно приятелство! Поздравления за стиха!
  • При тези твои слова навярно нашите поетеси в сайта съжаляват, че навремето не са ги кръстили Поезия. Браво!
  • Наистина ли така мислите Илко, Румпел и Раденко – че любовта убива? Аз съм по-съгласен с Румяна – че любовта окриля, че е щедрост и всеотдайност,че е щастие. Да, любовта носи и много неприятности и дори може да убива, но по-късно, чрез последствията си – по тях тя прилича повече на омразата, отколкото на приятелството.
    Благодаря ви че прочетохте,че харесахте и за отзивите ви - Нина, Лина, Ивон, Таня и Вали! И за твоя възторжен отзив благодаря, Първороден грях /надявам се да не си останеш само с него!/. Но да, ако не искаме да се самозалъгваме, винаги разбираме че не сме от тях - влюбеността може и да се скрие, но липсата й - никога!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...