22 янв. 2011 г., 11:46

Признание

1.2K 0 12
Нито издатели - кастрати,
нито критиците - евнуси,
които казват, че си тяхна
и те поделят помежду си,
Поезийо, един от друг,
не могат да ни разделят!

Ти - моя първа и последна!

Във детството си те залюбих
и ще те любя до смъртта си!

Аз повече съм бил със тебе,
отколкото със всички други!

И в дни на гордо вдъхновение,
и в дни на срам и поражение,
и в труд, и в поход, и в мечти -
с мен винаги си била ти!

Забравях за тебе,
както забравяме майката -
когато съм бил щастлив.

И се връщах при тебе,
както си спомняме майката -
когато ни заболи.

Едно не мога да зная само:

Ти - която си толкова щедра!
Ти - която толкова много ми даде!
Ти, която толкова пъти ме прави щастлив -
мен, нелюбимия,
каква ли си с тези, в които си влюбена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и на вас за прочита и отзивите, Христо, Илко,Рудин и Джейн Еър!
    Това стихотворение е написано през 1982 година - когато предложих във Военно издателство поемата си "Командир", но ми я върнаха с рецензия, че е толкова бездарна, че авторът няма право и да чете поезия, а камо ли да пише.Днес мнението на критиците и издателите нищо не значи, но някога те затваряха пътя пред поетите. Затова така ядно съм ги нарекъл "евнуси" и "кастрати". Стихотворението е написано и е вярно за Поезията, но то може да се разглежда и като обикновено любовно стихотворение. Случва се да ни обичат хора, които не са влюбени в нас; и не можем да си представим какви биха били те към този, в когото са и влюбени!
  • Ех, Ангар...харесах и аз!
  • Любовта към поезията е едно истинско, красиво и всеотдайно приятелство! Поздравления за стиха!
  • При тези твои слова навярно нашите поетеси в сайта съжаляват, че навремето не са ги кръстили Поезия. Браво!
  • Наистина ли така мислите Илко, Румпел и Раденко – че любовта убива? Аз съм по-съгласен с Румяна – че любовта окриля, че е щедрост и всеотдайност,че е щастие. Да, любовта носи и много неприятности и дори може да убива, но по-късно, чрез последствията си – по тях тя прилича повече на омразата, отколкото на приятелството.
    Благодаря ви че прочетохте,че харесахте и за отзивите ви - Нина, Лина, Ивон, Таня и Вали! И за твоя възторжен отзив благодаря, Първороден грях /надявам се да не си останеш само с него!/. Но да, ако не искаме да се самозалъгваме, винаги разбираме че не сме от тях - влюбеността може и да се скрие, но липсата й - никога!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...