Признание

Comments

• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Благодаря и на вас за прочита и отзивите, Христо, Илко,Рудин и Джейн Еър!
  Това стихотворение е написано през 1982 година - когато предложих във Военно издателство поемата си "Командир", но ми я върнаха с рецензия, че е толкова бездарна, че авторът няма право и да чете поезия, а камо ли да пише.Днес мнението на критиците и издателите нищо не значи, но някога те затваряха пътя пред поетите. Затова така ядно съм ги нарекъл "евнуси" и "кастрати". Стихотворението е написано и е вярно за Поезията, но то може да се разглежда и като обикновено любовно стихотворение. Случва се да ни обичат хора, които не са влюбени в нас; и не можем да си представим какви биха били те към този, в когото са и влюбени!

  2011-01-24T09:39:29+02:00
• 

  Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  Ех, Ангар...харесах и аз!

  2011-01-23T11:50:23+02:00
• 

  rudin (Иван Христов)

  Любовта към поезията е едно истинско, красиво и всеотдайно приятелство! Поздравления за стиха!

  2011-01-22T20:59:00+02:00
• 

  ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

  При тези твои слова навярно нашите поетеси в сайта съжаляват, че навремето не са ги кръстили Поезия. Браво!

  2011-01-22T20:53:29+02:00
• 

  Ангар (Ангел Чортов)

  Наистина ли така мислите Илко, Румпел и Раденко – че любовта убива? Аз съм по-съгласен с Румяна – че любовта окриля, че е щедрост и всеотдайност,че е щастие. Да, любовта носи и много неприятности и дори може да убива, но по-късно, чрез последствията си – по тях тя прилича повече на омразата, отколкото на приятелството.
  Благодаря ви че прочетохте,че харесахте и за отзивите ви - Нина, Лина, Ивон, Таня и Вали! И за твоя възторжен отзив благодаря, Първороден грях /надявам се да не си останеш само с него!/. Но да, ако не искаме да се самозалъгваме, винаги разбираме че не сме от тях - влюбеността може и да се скрие, но липсата й - никога!

  2011-01-22T20:23:45+02:00