19 ene 2020, 21:37

Признание 

  Poesía » Otra
1261 11 12

 

 

 

Понякога мълча и ми се струва -

камбаната на тишината бие.

Понякога съм буден и сънувам,

че глутници в безсъниците вият.

 

Говоря си с прелитащите сови

и сенките разнасям по паважа.

Догонват ме очите ти отново -

за себе си бих искал да разкажа.

 

Ще седна в онова среднощно барче

с кафе за мен и масичка за двама.

Но липсата ти призрачно нагарча,

когато сред богините те няма.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??