19 ene 2020, 21:37

Признание 

  Poesía » Otra
1351 11 12
Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови
и сенките разнасям по паважа.
Догонват ме очите ти отново -
за себе си бих искал да разкажа.
Ще седна в онова среднощно барче
с кафе за мен и масичка за двама.
Но липсата ти призрачно нагарча,
когато сред богините те няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??