19 янв. 2020 г., 21:37

Признание 

  Поэзия » Другая
1259 11 12

 

 

 

Понякога мълча и ми се струва -

камбаната на тишината бие.

Понякога съм буден и сънувам,

че глутници в безсъниците вият.

 

Говоря си с прелитащите сови

и сенките разнасям по паважа.

Догонват ме очите ти отново -

за себе си бих искал да разкажа.

 

Ще седна в онова среднощно барче

с кафе за мен и масичка за двама.

Но липсата ти призрачно нагарча,

когато сред богините те няма.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??