Признание
Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови
и сенките разнасям по паважа.
Догонват ме очите ти отново -
за себе си бих искал да разкажа.
Ще седна в онова среднощно барче
с кафе за мен и масичка за двама.
Но липсата ти призрачно нагарча,
когато сред богините те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
