Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови
и сенките разнасям по паважа.
Догонват ме очите ти отново -
за себе си бих искал да разкажа.
Ще седна в онова среднощно барче
с кафе за мен и масичка за двама.
Но липсата ти призрачно нагарча,
когато сред богините те няма.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
