Jan 19, 2020, 9:37 PM

Признание 

  Poetry » Other
1029 11 12

 

 

 

Понякога мълча и ми се струва -

камбаната на тишината бие.

Понякога съм буден и сънувам,

че глутници в безсъниците вият.

 

Говоря си с прелитащите сови

и сенките разнасям по паважа.

Догонват ме очите ти отново -

за себе си бих искал да разкажа.

 

Ще седна в онова среднощно барче

с кафе за мен и масичка за двама.

Но липсата ти призрачно нагарча,

когато сред богините те няма.

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??