10 feb 2007, 2:23

Признание 

  Poesía
712 0 3
Да си красавец, не, не си, на Аполон в тяло не приличаш редеят твоите коси... Защо тогава те обичам? Със благ характер ти не си, капризите ми рядко изпълняваш, понкога ме дразниш до сълзи, ала без теб денят ми не минава. Ревнуваш ме, понякога дори без милост ми се подиграваш... Какво ли нашата любов крепи? Макар и невъзможна - продължава!

© Марина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??