10.02.2007 г., 2:23 ч.
Признание
Да си красавец, не, не си, на Аполон в тяло не приличаш редеят твоите коси... Защо тогава те обичам? Със благ характер ти не си, капризите ми рядко изпълняваш, понкога ме дразниш до сълзи, ала без теб денят ми не минава. Ревнуваш ме, понякога дори без милост ми се подиграваш... Какво ли нашата любов крепи? Макар и невъзможна - продължава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Марина Атанасова Всички права запазени
Предложения
-
-
Научи ме, врабецо, да бъда корав като теб. Да посрещам студа всяка зима с гърдите си крехки и когато...
-
Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
-
Не ме помнѝ, светът е малък, навярно утре ще ме срещнеш. Навярно ще покълна в пламък или пък в лятот...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
