Признание
Да си красавец, не, не си,
на Аполон в тяло не приличаш
редеят твоите коси...
Защо тогава те обичам?
Със благ характер ти не си,
капризите ми рядко изпълняваш,
понкога ме дразниш до сълзи,
ала без теб денят ми не минава.
Ревнуваш ме, понякога дори
без милост ми се подиграваш...
Какво ли нашата любов крепи?
Макар и невъзможна - продължава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Атанасова Всички права запазени
