Feb 10, 2007, 2:23 AM

Признание

Poetry

941 0 3

Да си красавец, не, не си, на Аполон в тяло не приличаш редеят твоите коси... Защо тогава те обичам? Със благ характер ти не си, капризите ми рядко изпълняваш, понкога ме дразниш до сълзи, ала без теб денят ми не минава. Ревнуваш ме, понякога дори без милост ми се подиграваш... Какво ли нашата любов крепи? Макар и невъзможна - продължава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси (Весела Кънчева)

Истинската обич е такава, която съществува въпреки всички недостатъци на любимия човек!
Браво! Много ми хареса!

2007-02-13T09:32:33+02:00
SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)

Поздрав! Чудесно стихотворение!

2007-02-10T21:26:56+02:00
Love (Ванина)

Любов и омраза-две така близки и така далечни думи!

2007-02-10T16:16:51+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0