Признание
Да си красавец, не, не си,
на Аполон в тяло не приличаш
редеят твоите коси...
Защо тогава те обичам?
Със благ характер ти не си,
капризите ми рядко изпълняваш,
понкога ме дразниш до сълзи,
ала без теб денят ми не минава.
Ревнуваш ме, понякога дори
без милост ми се подиграваш...
Какво ли нашата любов крепи?
Макар и невъзможна - продължава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Атанасова Все права защищены
