8 ago 2004, 20:52

Признание във битието

  Poesía
1.4K 0 0
"Признание във битието"
Нямам думи да опиша
как от тебе съм пленен,
как немога аз да дишам
щом виждам те пред мен.
Нямам думи да опиша
как сърцето ми тупти
щом в съня си аз те видя
теб-момичето на мойте мечти.
С думи мога само
да призная на света
как е обладано
късчето от моята душа.
Късчето,което ми дава
смисъл за живот...
късчето,което ми дава
сили да ти бъда роб.
И мечтая за мига,
във който си до мене,
как потапяш се в съня,
а аз сгушен съм до тебе.
И как оставам аз в леглото буден,
гледащ тебе със любов,
а на сутринта със поглед муден
да те целуна с пламък нов.
Но уви,това признание
ще остане в битието,
ще го пазя в моето съзнание
докато ми спре сърцето.
А тогава,
запомни това,
че ще го пазя и когато
умре и моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Юнчов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...