8 авг. 2004 г., 20:52

Признание във битието

1.4K 0 0
"Признание във битието"
Нямам думи да опиша
как от тебе съм пленен,
как немога аз да дишам
щом виждам те пред мен.
Нямам думи да опиша
как сърцето ми тупти
щом в съня си аз те видя
теб-момичето на мойте мечти.
С думи мога само
да призная на света
как е обладано
късчето от моята душа.
Късчето,което ми дава
смисъл за живот...
късчето,което ми дава
сили да ти бъда роб.
И мечтая за мига,
във който си до мене,
как потапяш се в съня,
а аз сгушен съм до тебе.
И как оставам аз в леглото буден,
гледащ тебе със любов,
а на сутринта със поглед муден
да те целуна с пламък нов.
Но уви,това признание
ще остане в битието,
ще го пазя в моето съзнание
докато ми спре сърцето.
А тогава,
запомни това,
че ще го пазя и когато
умре и моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Юнчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...