8 авг. 2004 г., 20:52

Признание във битието

1.5K 0 0
"Признание във битието"
Нямам думи да опиша
как от тебе съм пленен,
как немога аз да дишам
щом виждам те пред мен.
Нямам думи да опиша
как сърцето ми тупти
щом в съня си аз те видя
теб-момичето на мойте мечти.
С думи мога само
да призная на света
как е обладано
късчето от моята душа.
Късчето,което ми дава
смисъл за живот...
късчето,което ми дава
сили да ти бъда роб.
И мечтая за мига,
във който си до мене,
как потапяш се в съня,
а аз сгушен съм до тебе.
И как оставам аз в леглото буден,
гледащ тебе със любов,
а на сутринта със поглед муден
да те целуна с пламък нов.
Но уви,това признание
ще остане в битието,
ще го пазя в моето съзнание
докато ми спре сърцето.
А тогава,
запомни това,
че ще го пазя и когато
умре и моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Юнчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...