8.08.2004 г., 20:52

Признание във битието

1.4K 0 0
"Признание във битието"
Нямам думи да опиша
как от тебе съм пленен,
как немога аз да дишам
щом виждам те пред мен.
Нямам думи да опиша
как сърцето ми тупти
щом в съня си аз те видя
теб-момичето на мойте мечти.
С думи мога само
да призная на света
как е обладано
късчето от моята душа.
Късчето,което ми дава
смисъл за живот...
късчето,което ми дава
сили да ти бъда роб.
И мечтая за мига,
във който си до мене,
как потапяш се в съня,
а аз сгушен съм до тебе.
И как оставам аз в леглото буден,
гледащ тебе със любов,
а на сутринта със поглед муден
да те целуна с пламък нов.
Но уви,това признание
ще остане в битието,
ще го пазя в моето съзнание
докато ми спре сърцето.
А тогава,
запомни това,
че ще го пазя и когато
умре и моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Юнчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...