Aug 8, 2004, 8:52 PM

Признание във битието

  Poetry
1.4K 0 0
"Признание във битието"
Нямам думи да опиша
как от тебе съм пленен,
как немога аз да дишам
щом виждам те пред мен.
Нямам думи да опиша
как сърцето ми тупти
щом в съня си аз те видя
теб-момичето на мойте мечти.
С думи мога само
да призная на света
как е обладано
късчето от моята душа.
Късчето,което ми дава
смисъл за живот...
късчето,което ми дава
сили да ти бъда роб.
И мечтая за мига,
във който си до мене,
как потапяш се в съня,
а аз сгушен съм до тебе.
И как оставам аз в леглото буден,
гледащ тебе със любов,
а на сутринта със поглед муден
да те целуна с пламък нов.
Но уви,това признание
ще остане в битието,
ще го пазя в моето съзнание
докато ми спре сърцето.
А тогава,
запомни това,
че ще го пазя и когато
умре и моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Юнчов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...