13 ago 2015, 1:18  

Призрачен ловец

1.1K 1 13

 

Полето в призрачен воал се губи.

Там някой леко, като в сън върви.

От цвят на цвят прелитат пеперуди,

а той с невзрачно кепче ги лови...



Невинни, доверчиви пеперуди!

Край мен танцуват в синкавия здрач.

През залезните сенки изумрудени

не виждат, че съм техният палач.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Оливър!
  • Добро е!
    Всички сме невиждащи Младене
    Искрени поздрави.
    П.П С Илко....
  • Благодаря ти за подкрепата, Илко! За каквото и да е било наложено това наказание, то изигра полезна роля за мен. Осъзнах, че трябва да скъсам с практиката на обширните коментари.
  • Благодаря ви приятели и колеги! Радвам се, че отново сме заедно.
  • Зловещо...
    Поредното прекрасно стихотворение!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...