13.08.2015 г., 1:18 ч.  

Призрачен ловец 

  Поезия » Философска
900 1 13

 

Полето в призрачен воал се губи.

Там някой леко, като в сън върви.

От цвят на цвят прелитат пеперуди,

а той с невзрачно кепче ги лови...



Невинни, доверчиви пеперуди!

Край мен танцуват в синкавия здрач.

През залезните сенки изумрудени

не виждат, че съм техният палач.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Оливър!
  • Добро е!
    Всички сме невиждащи Младене
    Искрени поздрави.
    П.П С Илко....
  • Благодаря ти за подкрепата, Илко! За каквото и да е било наложено това наказание, то изигра полезна роля за мен. Осъзнах, че трябва да скъсам с практиката на обширните коментари.
  • Благодаря ви приятели и колеги! Радвам се, че отново сме заедно.
  • Зловещо...
    Поредното прекрасно стихотворение!
  • Картинно, тъжно, замислящо, прекрасно...
  • Нели е казала необходимото в чудесния си коментар!
    Поздравления за изящната и истинна творба, Мисана!
  • За съжаление у нас и поезията се превърна в политика. А тя няма нищо общо с каквито и да е времеви характеристики. Истинското изкуство е извън времето и пространството, защото е отглас от вродената способност на човешкото същество да помни Себе си като нещо по-различно от физическо тяло - това е копнежът по безсмъртието.
    На мен лично са ми много странни всякакви лични войни в изкуството, но... Хора разни!
    Палачът е Смъртта. Пеперудите са Душите. Това, че някои или мнозина не познават силата и значението на метафората в литературата е техен проблем. Само и единствено техен.
    Поздрав, Мисана, за изчистения, но силен изказ, който, макар и да не се нрави на обичащите натруфеността, е напълно адекватен на темата. Ние сме преходни и безсмъртни едновременно. Ние сме самата реалност и илюзия във всичките и форми.
  • Пагубно нежно! Поздрави, приятелю!
  • Не се наемам да коментирам, дали сега е точния момент на тази публикация, но произведението ти е уникално и аз съм щастлива, че имам възможност да му се насладя!
    Поздравявам те, Младене!
  • Настръхнах - злокобни предчувствия и тази пеперуда символизира парапсихичното или представлява неприятна свобода - от цвят, на цвят...!!!
    "Невинни, доверчиви пеперуди!
    Край мен танцуват в синкавия здрач.
    През залезните сенки изумрудени
    не виждат, че съм техният палач."
  • И животът на пеперудите не е лесен-" от цвят на цвят" ! Трагедия. Поздрав!
  • Над красивия танц на пеперудите дебне смъртта.
    Дали и ние, хората, не сме наивни като тях?!

    Метафоричен и многопластов текст.
Предложения
: ??:??