Полето в призрачен воал се губи.
Там някой леко, като в сън върви.
От цвят на цвят прелитат пеперуди,
а той с невзрачно кепче ги лови...
Невинни, доверчиви пеперуди!
Край мен танцуват в синкавия здрач.
През залезните сенки изумрудени
не виждат, че съм техният палач.
© Младен Мисана Всички права запазени