13 авг. 2015 г., 01:18  

Призрачен ловец

1.1K 1 13

 

Полето в призрачен воал се губи.

Там някой леко, като в сън върви.

От цвят на цвят прелитат пеперуди,

а той с невзрачно кепче ги лови...



Невинни, доверчиви пеперуди!

Край мен танцуват в синкавия здрач.

През залезните сенки изумрудени

не виждат, че съм техният палач.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Оливър!
  • Добро е!
    Всички сме невиждащи Младене
    Искрени поздрави.
    П.П С Илко....
  • Благодаря ти за подкрепата, Илко! За каквото и да е било наложено това наказание, то изигра полезна роля за мен. Осъзнах, че трябва да скъсам с практиката на обширните коментари.
  • Благодаря ви приятели и колеги! Радвам се, че отново сме заедно.
  • Зловещо...
    Поредното прекрасно стихотворение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...