Aug 13, 2015, 1:18 AM  

Призрачен ловец

1.1K 1 13

 

Полето в призрачен воал се губи.

Там някой леко, като в сън върви.

От цвят на цвят прелитат пеперуди,

а той с невзрачно кепче ги лови...



Невинни, доверчиви пеперуди!

Край мен танцуват в синкавия здрач.

През залезните сенки изумрудени

не виждат, че съм техният палач.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Оливър!
  • Добро е!
    Всички сме невиждащи Младене
    Искрени поздрави.
    П.П С Илко....
  • Благодаря ти за подкрепата, Илко! За каквото и да е било наложено това наказание, то изигра полезна роля за мен. Осъзнах, че трябва да скъсам с практиката на обширните коментари.
  • Благодаря ви приятели и колеги! Радвам се, че отново сме заедно.
  • Зловещо...
    Поредното прекрасно стихотворение!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...