Призрачна илюзия
Призрачен слой
се слива в моята обвивка.
Разхвърлят се около моите нозе
увехнали цветя на моята душа.
Призрачен стон
разбунва моя мир.
Неспокойна се нося
от заранта, следваща до края на мига.
Призрачен ездач
носи се пред мен с буйна сила.
С нежна длан ме топли,
възкачвам се до него.
Призрачен дъжд
пречиства моите сълзи.
С лека хладина
повява аромата на есента.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зузка Todos los derechos reservados
