Dec 12, 2007, 2:42 PM

Призрачна илюзия 

  Poetry » Love
795 0 11

Призрачен слой

се слива в моята обвивка.

Разхвърлят се около моите нозе

увехнали цветя на моята душа.


Призрачен стон

разбунва моя мир.

Неспокойна се нося

от заранта, следваща до края на мига.


Призрачен ездач

носи се пред мен с буйна сила.

С нежна длан ме топли,

възкачвам се до него.


Призрачен дъжд

пречиства моите сълзи.

С лека хладина

повява аромата на есента.

© Зузка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Призрачен стих!
    Интересен!
  • Призрачен стих!
    Интересен!
  • Прекрасно е ... 6+ от мен
  • Браво!Хареса ми!Понякога призрачното е по-нежно от реалното
  • Браво!
  • Хубаво е.
    Поздравления и от мен.
  • Eдно браво и от мен за хубавия стих!
  • Зузи, браво!!!Поздрави!!!
  • Ангел, благодаря ти за поправката!
    И аз като се замисля ще е по-добре с твоята идейка!
  • Съвсем реално-браво!!!
  • Благодаря че ни допускаш в своя призрачен свят, Зузка! Много е хубаво, но над две думички може би да помислиш. Ето тук:
    "слива се в моята обвивка" - според мен не е добре редът да започва със "слива". По-добре е да бъде "се слива ..." или "се влива".
    И ето това: "Призрачен дъжд/ пречиства сълзите омърсени". Нали се казва "чист като сълза"! Омърсени сълзи просто не можем да си представим, освен ако нямаш предвид лицемерни или крокодилски сълзи. Но ти не говориш за такива. По простичкото е "пречиства сълзите ми".

Random works
: ??:??