12.12.2007 г., 14:42

Призрачна илюзия

1.1K 0 11

Призрачен слой

се слива в моята обвивка.

Разхвърлят се около моите нозе

увехнали цветя на моята душа.


Призрачен стон

разбунва моя мир.

Неспокойна се нося

от заранта, следваща до края на мига.


Призрачен ездач

носи се пред мен с буйна сила.

С нежна длан ме топли,

възкачвам се до него.


Призрачен дъжд

пречиства моите сълзи.

С лека хладина

повява аромата на есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...