natiii (Наташа Басарова) natiii (Наташа Басарова)
15 396
3 may 2008, 9:14

Призрачна жена

952 0 24
 

 

От тайните ни срещи ми омръзна,

не искам да съм призрачна жена!

Душата ми от спомени е тъжна,

защото нощем скита се сама.

 

Омръзнаха ми скритите прегръдки

и тягостните четири стени!

Омръзнаха ми чаканите глътки

и порциите розови мечти!

 

Омръзна ми лицето си да крия,

на календара дните да следя!

Омръзна ми от кладенец да пия,

а всяка капка тъжно да пестя!

 

Кажи ми, че агонията свършва

и всеки ден ще бъде само наш,

или че наш`то цвете се прекършва,

за да не бъде повече мираж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0