May 3, 2008, 9:14 AM

Призрачна жена

  Poetry » Love
946 0 24
 

 

От тайните ни срещи ми омръзна,

не искам да съм призрачна жена!

Душата ми от спомени е тъжна,

защото нощем скита се сама.

 

Омръзнаха ми скритите прегръдки

и тягостните четири стени!

Омръзнаха ми чаканите глътки

и порциите розови мечти!

 

Омръзна ми лицето си да крия,

на календара дните да следя!

Омръзна ми от кладенец да пия,

а всяка капка тъжно да пестя!

 

Кажи ми, че агонията свършва

и всеки ден ще бъде само наш,

или че наш`то цвете се прекършва,

за да не бъде повече мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...