natiii (Наташа Басарова) natiii (Наташа Басарова)
15 397
May 3, 2008, 9:14 AM

Призрачна жена

  Poetry » Love
962 0 24
 

 

От тайните ни срещи ми омръзна,

не искам да съм призрачна жена!

Душата ми от спомени е тъжна,

защото нощем скита се сама.

 

Омръзнаха ми скритите прегръдки

и тягостните четири стени!

Омръзнаха ми чаканите глътки

и порциите розови мечти!

 

Омръзна ми лицето си да крия,

на календара дните да следя!

Омръзна ми от кладенец да пия,

а всяка капка тъжно да пестя!

 

Кажи ми, че агонията свършва

и всеки ден ще бъде само наш,

или че наш`то цвете се прекършва,

за да не бъде повече мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0